BIBLEPAGE.NET

Четете Библията в Интернет

Стих на деня

Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление

Притчи 19:11


 

глава 4



1И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът?
2Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.
3Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".
4А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;
5а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.
6Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: -
7"Блажени ония, чиито беззакония са простени, Чиито грехове са покрити;
8Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".
9Прочее, това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени в правда".
10то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.
11И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,
12и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,
13Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.
14Защото, ако са наследници тия, които се облягат на закона, то вярата е празна, и обещанието осуетено;
15понеже законът докарва, не обещание, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.
16Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,
17(както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.
18Авраам, надявайки се без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".
19Без да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше пред вид и мъртвостта на Сарината утроба, -
20обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,
21уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.
22Затова му се вмени за правда.
23Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,
24но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса, нашия Господ,
25Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.


  • Чуждестранни версии  
  • English
  • Français
  • Deutsch
  • Español
  • Português
  • Italiano
  • Nederlands
  • Român
  • Dansk
  • Svensk
  • Suomi
  • Norsk
  • Čeština
  • русский
  • Український
  • Български
  • Polski
  • Hrvatski
  • Magyar
  • Shqiptar
  • עברית
  • Türk
  • 圣经
  • 聖經
  • 한국의
  • 日本語
  • Tiêng Viêt
  • ภาษาไทย
  • Tagalog
  • Indonesia
  • हिन्दी
  • தமிழ்
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • اردو
  • Somali
  • Kiswahili
  • العربية