BIBLEPAGE.NET

Четете Библията в Интернет

Стих на деня

Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост

Притчи 20:28


 

глава 2



1Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,
2А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.
3И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?
4Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?
5а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,
6Който ще въздаде на всеки според делата му:
7вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;
8а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;
9скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка,
10а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка.
11Понеже Бог не гледа на лице.
12Защото тия, които са съгрешили без да имат закон, без закон ще и да погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.
13Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,
14(понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
15по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),
16в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.
17Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,
18знаеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона;
19ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,
20наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,
21тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?
22Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?
23Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?
24Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.
25Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.
26И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?
27и оня, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?
28Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;
29но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.


  • Чуждестранни версии  
  • English
  • Français
  • Deutsch
  • Español
  • Português
  • Italiano
  • Nederlands
  • Român
  • Dansk
  • Svensk
  • Suomi
  • Norsk
  • Čeština
  • русский
  • Український
  • Български
  • Polski
  • Hrvatski
  • Magyar
  • Shqiptar
  • עברית
  • Türk
  • 圣经
  • 聖經
  • 한국의
  • 日本語
  • Tiêng Viêt
  • ภาษาไทย
  • Tagalog
  • Indonesia
  • हिन्दी
  • தமிழ்
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • اردو
  • Somali
  • Kiswahili
  • العربية