BIBLEPAGE.NET

Четете Библията в Интернет

Стих на деня

Който презира ближния си е скудоумен; А благоразумният човек мълчи

Притчи 11:12


 

глава 8



1А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи.
2И някои благочестиви човеци погребаха Стефана и ридаха за него твърде много.
3А Савел опустошаваше църквата като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.
4А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.
5Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа.
6И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, и виждаха знаменията, които вършеше.
7Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени,
8тъй щото настана голяма радост в оня град.
9А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като, представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и учудваше населението на Самария.
10На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената велика Божия сила.
11И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си.
12Но когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.
13И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивляваше се.
14А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Иоана,
15които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;
16защото Той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.
17Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.
18А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:
19Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух.
20А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.
21Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.
22Затуй покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тоя помисъл на сърцето ти;
23понеже виждам, че си в горчива жлъчка и си вързан в неправда.
24А Симон в отговор рече: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова що рекохте.
25Те, прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господното учение, върнаха се в Ерусалим, като по пътя проповядваха благовестието в много самарийски села.
26А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.
27И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони,
28на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия.
29А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница.
30И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?
31А той рече: Как да разбера, ако ме не упъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него.
32А мястото от писанието, което, четеше беше това: - "Като овца биде заведен на клане: И както агне пред стригача си не издава глас, Така не отваря устата Си;
33В унижение отмени се съдбата Му, А поколението Му, - Кой ще го изкаже? Защото се взе живота Му от земята"
34И скопецът продума и рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът, - за себе си ли, или за някой друг?
35А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.
36И като вървяха по пътя дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя?
37[И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий].
38Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го.
39А когато излязоха из водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи пътя си.
40А Филип се намери в Азот; и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове докле стигна в Кесария.


  • Чуждестранни версии  
  • English
  • Français
  • Deutsch
  • Español
  • Português
  • Italiano
  • Nederlands
  • Român
  • Dansk
  • Svensk
  • Suomi
  • Norsk
  • Čeština
  • русский
  • Український
  • Български
  • Polski
  • Hrvatski
  • Magyar
  • Shqiptar
  • עברית
  • Türk
  • 圣经
  • 聖經
  • 한국의
  • 日本語
  • Tiêng Viêt
  • ภาษาไทย
  • Tagalog
  • Indonesia
  • हिन्दी
  • தமிழ்
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • اردو
  • Somali
  • Kiswahili
  • العربية