BIBLEPAGE.NET

Четете Библията в Интернет

Стих на деня

Който презира ближния си е скудоумен; А благоразумният човек мълчи

Притчи 11:12


 

глава 24



1След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един ритор на име Тертил, които подадоха на управителя жалба против Павла.
2И като го повикаха, Тертил почна да го обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие, и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в тоя наш народ,
3то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и всякъде посрещаме това.
4Но за да те не отегчаваме повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко;
5понеже намерихме, че тоя човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водач на назарейската ерес;
6който се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме, [и поискахме да го съдим по нашия закон;
7но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилство го изтръгна от ръцете ни, и заповяда на обвинителите му да дойдат при тебе].
8А ти, като сам го изпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.
9И юдеите потвърдиха, казвайки, че това е вярно.
10А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,
11защото можеш да се научиш, че няма, повече от дванадесет дни откак възлязох на поклонение в Ерусалим.
12И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.
13И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.
14Но това ти изповядвам, че, според учението {Гръцки: Пътя.}, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко що е по закона и е писано в пророците,
15и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.
16Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест, и спрямо Бога, и спрямо човеците.
17А след изтичането на много години, дойдох да донеса милостини на народа си и приноси.
18А когато ги принасях, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;
19но имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене.
20Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили в мене, когато застанах пред синедриона,
21освен, ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях: Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес.
22А Феликс, като познаваше доста добре това учение {Гръцки: Пътя.}, ги отложи, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий ще разреша делото ви.
23И заповяда на стотника да вардят Павла, но да му дават известна свобода, и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.
24След няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка и прати да повикат Павла, от когото слуша за вярата в Христа Исуса.
25И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: За сега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.
26Между това той се надяваше, че ще получи пари от Павла, затова и по-честичко го викаше та приказваше с него.
27Но като се навършиха две години, Феликс биде заместен от Порций Фест; а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павла в окови.


  • Чуждестранни версии  
  • English
  • Français
  • Deutsch
  • Español
  • Português
  • Italiano
  • Nederlands
  • Român
  • Dansk
  • Svensk
  • Suomi
  • Norsk
  • Čeština
  • русский
  • Український
  • Български
  • Polski
  • Hrvatski
  • Magyar
  • Shqiptar
  • עברית
  • Türk
  • 圣经
  • 聖經
  • 한국의
  • 日本語
  • Tiêng Viêt
  • ภาษาไทย
  • Tagalog
  • Indonesia
  • हिन्दी
  • தமிழ்
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • اردو
  • Somali
  • Kiswahili
  • العربية