BIBLEPAGE.NET

Четете Библията в Интернет

Стих на деня

Който е утвърден в правдата, ще стигне живот, А който се стреми към злото съдействува за своята смърт

Притчи 11:19


 

глава 23



1И Павел като се вгледа в синедриона, рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.
2А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.
3Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?
4А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?
5И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си".
6А когато Павел позна, че една част са садукеи, а другите фарисеи извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.
7И когато рече това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.
8Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.
9И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим, ако му е говорил дух или ангел?
10И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.
11И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.
12И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия и рекоха, че няма да ядат, нито да пият догдето не убият Павла.
13Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.
14Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и рекоха: Влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.
15Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.
16Но Павловият сестрин син, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.
17Тогава Павел повика един от стотниците и му рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.
18И той го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.
19А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита го на саме: Какво има да ми обадиш?
20А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.
21Но ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия, задължавайки се да не ядат нито да пият до гдето не го убият. Те още сега са готови, и чакат само да им се обещаеш.
22И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: Никому да не кажеш, че си ми обадил това.
23Тогава повика двама от стотниците та им рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.
24Пригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.
25Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:
26От Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.
27Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.
28И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;
29и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше, обаче, никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.
30И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. [Остани със здраве].
31И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.
32И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.
33А конниците, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.
34А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:
35Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.


  • Чуждестранни версии  
  • English
  • Français
  • Deutsch
  • Español
  • Português
  • Italiano
  • Nederlands
  • Român
  • Dansk
  • Svensk
  • Suomi
  • Norsk
  • Čeština
  • русский
  • Український
  • Български
  • Polski
  • Hrvatski
  • Magyar
  • Shqiptar
  • עברית
  • Türk
  • 圣经
  • 聖經
  • 한국의
  • 日本語
  • Tiêng Viêt
  • ภาษาไทย
  • Tagalog
  • Indonesia
  • हिन्दी
  • தமிழ்
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • اردو
  • Somali
  • Kiswahili
  • العربية