BIBLEPAGE.NET

Четете Библията в Интернет

Стих на деня

Който е утвърден в правдата, ще стигне живот, А който се стреми към злото съдействува за своята смърт

Притчи 11:19


 

глава 19



1А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, гдето намери някои ученици.
2И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Светия Дух.
3И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Иоановото кръщение.
4А Павел рече: Иоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в Този, Който щеше да дойде подир него, сиреч, в Исуса.
5И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.
6И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха.
7И те всички бяха около дванадесет мъже.
8И той влезе в синагогата гдето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с людете и ги увещаваше за неща отнасящи се до Божието царство.
9А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана.
10И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господното учение.
11При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павла;
12дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.
13А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса на тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва.
14И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник,
15Но еднаж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?
16И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.
17И това стана известно на всички ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.
18И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.
19Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петнадесет хиляди сребърници.
20Така силно растеше и преодоляваше Господното учение.
21И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: Като постоя там, трябва да видя и Рим.
22И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за още известно време в Азия.
23А по онова време се подигна голямо размирие относно Господния път.
24Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на Дианиното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,
25като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.
26И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е предумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са от ръка направени.
27И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да се счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се покланят.
28Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика е ефеската Диана!
29И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра;
30А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха,
31така и някои от азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.
32И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и повечето не знаеха защо се бяха стекли.
33А някои от народа изкараха Александра да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.
34Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е ефеската Диана!
35Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол?
36И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.
37Защото сте довели тук тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.
38Прочее, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.
39Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.
40Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не можем да оправдаем това стичане.
41И като рече това, разпусна събранието.


  • Чуждестранни версии  
  • English
  • Français
  • Deutsch
  • Español
  • Português
  • Italiano
  • Nederlands
  • Român
  • Dansk
  • Svensk
  • Suomi
  • Norsk
  • Čeština
  • русский
  • Український
  • Български
  • Polski
  • Hrvatski
  • Magyar
  • Shqiptar
  • עברית
  • Türk
  • 圣经
  • 聖經
  • 한국의
  • 日本語
  • Tiêng Viêt
  • ภาษาไทย
  • Tagalog
  • Indonesia
  • हिन्दी
  • தமிழ்
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • اردو
  • Somali
  • Kiswahili
  • العربية