BIBLEPAGE.NET

Четете Библията в Интернет

Стих на деня

Който презира ближния си е скудоумен; А благоразумният човек мълчи

Притчи 11:12


 

глава 17



1И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, гдето имаше юдейска синагога
2И по обичая си Павел влезе при тях, и три съботи наред разискваше с тях от писанията,
3та им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Тоя Исус, Когото, каза той, аз ви проповядвам е Христос.
4И някои от тях се убедиха и дружаха с Павла и Сила, така и голямо множество от набожните гърци, и не малко от по-първите жени.
5Но юдеите подбудени от завист, взеха си неколцина лоши човеци от мързеливците по пазара, и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха Ясоновата къща та търсеха Павла и Сила, за да ги изведат пред народа.
6Но като не ги намериха, завлякоха Ясона и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тия, които изопачиха света, дойдоха и тука;
7и Ясон ги е приел; и те всички действуват против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар Исус.
8И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.
9Но когато взеха поръчителство от Ясона и от другите, пуснаха ги.
10А братята незабавно изпратиха Павла и Сила през нощта в Берия; и те като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.
11И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията да видят дали това е вярно.
12И така мнозина от тях повярваха, и от високопоставените гъркини и от мъжете не малко.
13Но солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павла Божието учение, дойдоха и там та подбудиха и смутиха народа.
14Тогава братята изведнъж изпратиха Павла да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.
15А ония, които придружаваха Павла, заведоха го до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотея да дойдат колкото се може по-скоро при него, заминаха си.
16А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.
17И тъй, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазара всеки ден с ония, с които се случеше да се среща.
18Тоже и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже тоя празнословец? а други: Види се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исуса и възкресението.
19Прочее, взеха та го заведоха на Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?
20Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.
21(А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново).
22И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.
23Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.
24Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове,
25нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко;
26направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;
27за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас;
28защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме".
29И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък изработен с човешко изкуство и измишление.
30Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,
31тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.
32А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За тоя предмет пак ще те слушаме.
33И така Павел си излезе измежду тях.
34А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена на име Дамар и други с тях.


  • Чуждестранни версии  
  • English
  • Français
  • Deutsch
  • Español
  • Português
  • Italiano
  • Nederlands
  • Român
  • Dansk
  • Svensk
  • Suomi
  • Norsk
  • Čeština
  • русский
  • Український
  • Български
  • Polski
  • Hrvatski
  • Magyar
  • Shqiptar
  • עברית
  • Türk
  • 圣经
  • 聖經
  • 한국의
  • 日本語
  • Tiêng Viêt
  • ภาษาไทย
  • Tagalog
  • Indonesia
  • हिन्दी
  • தமிழ்
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • اردو
  • Somali
  • Kiswahili
  • العربية