BIBLEPAGE.NET

Четете Библията в Интернет

Стих на деня

Прочее, приемете го в Господа с пълна радост; и имайте такива на почит

Филипяни 2:29


 

глава 30



1Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тях като подир крадци.
6Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7Ревяха между храстите. Събираха се под тръните;
8Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11Тъй като Бог е съсипал достолепието ми {Или: Разтегнал пояса ми.} и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.
12Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения {Или: Пътища.},
13Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
15Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
16И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват {Или: Мъките ми не престават,}.
18Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми.
19Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
21Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
29Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
30Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
31Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.



  • Чуждестранни версии  
  • English
  • Français
  • Deutsch
  • Español
  • Português
  • Italiano
  • Nederlands
  • Român
  • Dansk
  • Svensk
  • Suomi
  • Norsk
  • Čeština
  • русский
  • Український
  • Български
  • Polski
  • Hrvatski
  • Magyar
  • Shqiptar
  • עברית
  • Türk
  • 圣经
  • 聖經
  • 한국의
  • 日本語
  • Tiêng Viêt
  • ภาษาไทย
  • Tagalog
  • Indonesia
  • हिन्दी
  • தமிழ்
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • اردو
  • Somali
  • Kiswahili
  • العربية