BIBLEPAGE.NET

Четете Библията в Интернет

Стих на деня

Защото, който струва неправда, ще получи обратно неправдата си, и то без лицеприятие

Колосяни 3:25


 

глава 24



1Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
2Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
3Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
4Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
5Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.
6Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
7Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
8Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
9Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
10Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
11Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
12Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
13Други са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
14Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
15Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
16В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
17Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
18Бърже се отвличат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
19Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните.
20Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
21Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,
22Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
23Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.
24Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се както главите на класовете.
25И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?



  • Чуждестранни версии  
  • English
  • Français
  • Deutsch
  • Español
  • Português
  • Italiano
  • Nederlands
  • Român
  • Dansk
  • Svensk
  • Suomi
  • Norsk
  • Čeština
  • русский
  • Український
  • Български
  • Polski
  • Hrvatski
  • Magyar
  • Shqiptar
  • Türk
  • עברית
  • 圣经
  • 聖經
  • 한국의
  • 日本語
  • Tiêng Viêt
  • ภาษาไทย
  • Tagalog
  • Indonesia
  • हिन्दी
  • தமிழ்
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • اردو
  • Somali
  • Kiswahili
  • العربية